Skip to content

Рецепти за Сосове

Сосовете влизат в състава на много основни ястия, предястия и десерти. Приготвят се едновременно с ястието, например при яхниите, кебапите и др. или отделно. Сосът трябва да съответства на ястието, към което се поднася. За ястия със слабо изразен вкус подхожда сос с остър (силен) вкус; за варено месо - сос е хрян; за свинска или телешка пача — оцет с чесън. На зеленчуковите ястия, конто са бедни па белтъчини, мазнини и нишесте, подхождат млечни, яйчено-маслени или сметанови сосове. Сосовете подобряват общата структура, цвета, аромата и вкуса на ястията. Освен това те повишават хранителната им стойност, тъй като продуктите, които влизат в състава им, са богати на хранителни вещества. В голяма част от сосовете мазнините са емулгирани, белтъчините — денатурирани, а въглехидратите — декстринирани, което улеснява усвояването им от човешкия организъм.

Въз основа на продуктите, от които се приготвят, сосовете биват:

а) сосове с бульони — месни, рибни, гъбни;
б) сосове с мляко и сметана;
в) сосове с млечно масло;
г) сосове с растително масло;
д) кисели сосове — с оцет, домати;
е) сладки сосове.

В завсимост от температурата, при която се поднасят, сосовете биват студени и топли. На студени ястия подхождат студени сосове, а на топли ястия — топли сосове. Топлите сосове се приготвят в съдове с дебели дъна и стени, за да се избегне прегаряне на брашното и зеленчуците. Сосовете трябва да се варят на слаб огън при леко разбъркване. Сосовете се поднасят отделно в сосиери или с тях се поливат ястията от месо, риба, зеленчук. Топлите сосове се съхраняват при температура 50—70°С на водна баня, а студените — при температура 10—15°C. Течната част на сосовете се получава чрез прибавяне на бульон, мляко, мазнина, оцет, а плътността им — чрез прибавяне на запръжка от зеленчуци и брашно. Сгъстяването на сосовете без запръжка става с яйца. За овкусяване на сосовете се употребяват различни подправки.

comment